Урогенитален панел 1

Хламидията и гениталните микоплазми за едни от най-често срещаните полово предавани инфекции.

Хламидия

Chlamydia trachomatis често се нарича "тихата епидемия", защото инфекциите са широко разпространени, но много хора не осъзнават, че са заразени. Само един от всеки четирима заразени има симптоми на леко отделяне на секрет и парене при отделяне на урина. Тя една от най-разпространените венерически болести. Това бактериално заболяване се лекува лесно с антибиотици, но може да има сериозни последици за здравето, ако не се лекува.

Генитални микопазми

При мъжете гениталните микоплазми са отговорни за приблизително 15% –20% от случаите на негонококов уретрит (NGU), 20% –25% от нехламидиалните негонококови уретрити и приблизително 30% от персистиращите или рецидивиращи уретрити.

При жените гениталните микоплазми се асоциират с развитие на бактериална вагиноза и се откриват в 10% –30% от жените с клиничен цервицит. Генитални микоплазми се установяват при до 22% от случаите на тазова-възпалителна болест (PID), което демонстрира участието на тези бактерии в развитие на репродуктивни проблеми - инфертилитет, спонтанни аборти, преждевременно раждане, инфекция на новородено.

‍Панелът включва:

• Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis)  PCR

• Генитални микоплазми (Mycoplasma & Ureaplasma)  PCR

Специални изисквания за теста:

Цервикален секрет - взима се от гинеколог.

Урина - първа струя на първа сутрешна урина, без предварителен тоалет.

Еякулат - след поне 3 дни полово въздържание.

Ендометриала менструална тъкан - менструална кръв, отделена в стерилен контейнер. Препоръчва се пробата да бъде взета на втория ден от цикъла, най-добре след ставане от сън, когато тялото е било в покой. Пробата трябва да покрие дъното на контейнера.

‍

‍