AGT
Ангиотензин (AGT) 1 вариант; Хипертония, прееклампсия
Ангиотензин (AGT) 1 вариант; Хипертония, прееклампсия
EDTA
Фертилитет
Бременност
Вродени тромбофилии
Вродени тромбофилии/ Нарушения във фибронолизата и плацентацията
Вродени тромбофилии
Вродени тромбофилии/ Нарушения във фибронолизата и плацентацията
Ангиотензинът е белтъчен хормон, който кара кръвоносните съдове да се стесняват. Той помага за поддържане на кръвното налягане и баланса на течностите в организма.
Какво представлява ангиотензинът?
Черният дроб създава и освобождава протеин, наречен ангиотензиноген. След това той се разгражда от ренина - ензим, произвеждан в бъбреците, и образува ангиотензин I. За тази форма на хормона не е известно да има някаква конкретна биологична функция сама по себе си, но тя е важен прекурсор за ангиотензин II. При преминаването му в кръвния поток през белите дробове и бъбреците той се метаболизира допълнително до ангиотензин II под действието на ангиотензин-конвертиращия ензим.
Цялостният ефект на ангиотензин II е да повишава кръвното налягане и съдържанието на вода и натрий в организма. Ангиотензин II оказва влияние върху:
• Кръвоносните съдове - той повишава кръвното налягане, като предизвиква свиване (стесняване) на кръвоносните съдове
• Нервите: увеличава усещането за жажда, желанието за сол, стимулира освобождаването на други хормони, които участват в задържането на течности.
• Надбъбречните жлези: стимулира производството на хормона алдостерон, в резултат на което тялото задържа натрий и губи калий от бъбреците
• Бъбреците: увеличава задържането на натрий и променя начина, по който бъбреците филтрират кръвта. Това увеличава реабсорбцията на вода в бъбреците, за да се увеличи обемът на кръвта и кръвното налягане.
Как се контролира ангиотензинът?
Производството на ренин се увеличава, ако има намаляване на нивата на натрий и понижаване на кръвното налягане, което се усеща от бъбреците. Освен това ниското кръвно налягане може да стимулира симпатиковата нервна система да увеличи производството на ренин, което води до повишено превръщане на ангиотензиногена в ангиотензин I и така цикълът продължава.
Системата ренин-ангиотензин се активира и от други хормони, включително кортикостероиди, естроген и хормони на щитовидната жлеза. От друга страна, натриуретичните пептиди (произвеждани в сърцето и централната нервна система) могат да възпрепятстват системата ренин-ангиотензин, за да увеличат загубата на натрий с урината.
Какво се случва при наличие на твърде много ангиотензин?
Твърде много ангиотензин II е често срещан проблем, който води до задържане на излишни течности в организма и в крайна сметка до повишаване на кръвното налягане. Това често се случва при сърдечна недостатъчност, при която се смята, че ангиотензинът допринася и за увеличаване на размера на сърцето. За борба с тези неблагоприятни ефекти в клиничната практика се използват лекарства като инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и ангиотензин-рецепторни блокери, въпреки че те имат странични ефекти и могат да доведат до прекомерно задържане на калий (хиперкалиемия).
Какво се случва при наличие на твърде малко ангиотензин?
Контролът на плазмените концентрации на натрий и калий, както и регулацията на кръвния обем и налягането, са хормонални механизми, които се нарушават при ниски нива на ангиотензин. Липсата на ангиотензин може да бъде свързана със задържане на калий, загуба на натрий, намалено задържане на течности (повишено отделяне на урина) и ниско кръвно налягане.