Aнтианексин V IgM количествен

Анексин V е гликопротеин, който има способността да се свързва с отрицателно заредени фофолипиди като фосфотидил серин по калциево-зависим начин. Въз основа на силната си активност за свързване с фосфолипиди той инхибира in vitro тромбиназния комплекс и теназния комплекс, което води до мощна антикоагулантна активност. Появата на автоантитела срещу анексин V е описана при няколко патологични заболявания. Заключението е, че извънклетъчният анексин V представлява антигенен стимул за производството на автоантитела. Повишени нива на автоантитела към анексин V (особено IgG изотип) са доказани в серумни проби на пациенти със системна лупус еритоматоза (SLE), ревматоиден артрит, повтаряща се загуба на плода (спонтанен аборт) и прееклампсия. Редица проучвания показват, че изместването на щита на анексин V от повърхността на синцитиотрофобласта в плацентата от анти-аннексин V антитела е причина за създаването на тромбогенна среда и съответно за загуба на плода. При пациентките с повтарящи се спонтанни аборти се наблюдава повишена честота на повишени анти-анексин V IgM и в по-малка степен анти-анексин V IgG.

За какво се използва този тест?

Този тест е полезен при диагностицирането на първичен или вторичен антифосфолипиден синдром (APS). Антитела срещу Annexin V се откриват при пациенти с APS, SLE или други колагенози, както и при такива с ревматоиден артрит. Възможно е също така тези автоантитела да имат патогенетично значение при усложнения на бременността. Биологичното значение на анексин V се корени в инхибирането на фосфолипид-зависимата каскада на кръвосъсирването. Този протеин играе важна тромбомодулираща роля и в плацентарното кръвообращение и при програмираната клетъчна смърт (апоптоза).

Какво представлява тестът?

Anti-Annexin V IgМ е автоматизирана, ин-витро тестова система за количествено определяне на IgМ антитела срещу анексин V в човешки серум или плазма.

Кога се назначава?

Като помощно средство при диагностицирането на някои автоимунни тромботични заболявания, като антифосфолипиден синдром (aPS). Антителата към PS/PT корелират с наличието на лупусни антикоагуланти (LA) и този тест може да бъде полезен в случаи на трудно интерпретиране на LA теста.

Антифосфолипидните антитела (aPL) са група имуноглобулини със значително клинично значение поради връзката им с артериална и/или венозна тромбоза, повтаряща се загуба на бременност, неврологични нарушения, белодробна хипертония и тромбоцитопения.

Клинично приложение: Антифосфолипиден синдром, системна лупус еритоматоза, ревматоиден артрит, повтаряща се загуба на плода (спонтанен аборт), прееклампсия.

‍

‍