Aнтипротромбин IgG + IgM
Тест за откриване на антипротромбинови антитела
Тест за откриване на антипротромбинови антитела
Серум. Няма специални изисквания за теста, кръв може да бъде взета по всяко време.
Имунология
Кардиология
Таргетна имунология
Тромбофилии
Таргетна имунология
Тромбофилии
Този тест се използва за откриване на антипротромбинови антитела за подпомагане на диагностиката на антифосфолипидния синдром и за потвърждаване на наличието на антипротромбинови антитела при пациенти с лупус антикоагуланти и хипопротромбинемия.
Тестовете за антифосфолипидни антитела са за имунни протеини (антитела), насочени срещу фосфолипиди. Фосфолипидите се намират в клетъчните мембрани, включително тези на тромбоцитите. Те са липидни молекули, които играят решаваща роля в съсирването на кръвта. Когато се образуват антифосфолипидни антитела, те пречат на процеса на съсирване по начин, който не е напълно изяснен. Те увеличават риска на засегнатия пациент от развитие на повтарящи се неподходящи кръвни съсиреци (тромби) в артериите и вените, които могат да доведат до инсулти и инфаркти. Антифосфолипидните антитела се свързват и с тромбоцитопения (ниско ниво на тромбоцитите) и с риск от повтарящи се спонтанни аборти (особено през 2-ия и 3-ия триместър), преждевременно раждане и прееклампсия.
Антифосфолипидните антитела често се наблюдават при автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (СЛЕ). Те могат да се наблюдават и при ХИВ, някои видове рак, при възрастни хора и временно при инфекции и при някои лекарствени лечения (като фенотиазини и прокаинамид).
Антифосфолипидният синдром (АФС), наричан още синдром на Хюз, е призната група от признаци и симптоми, която включва образуване на тромби (кръвни съсиреци), повтарящи се спонтанни аборти, тромбоцитопения и наличие на едно или повече антифосфолипидни антитела. APS може да бъде първичен (без подлежащо автоимунно заболяване) или вторичен (съществуващ със специфично автоимунно заболяване).
Най-често срещаните антифосфолипидни антитела са кардиолипиновите антитела (наричани още антикардиолипинови антитела или ACA) и лупусният антикоагулант. Други изследвани антитела включват анти-бета2 гликопротеин I и антифосфатидилсерин. Съществуват два вида тестове, които се използват за откриване на антифосфолипидни антитела. Първият е тестът за кардиолипинови или бета2 гликопротеинови I антитела. Използваните тестове могат да откриват няколко класа (IgG, IgM и/или IgA) на самите антитела. Вторият вид са тестовете за лупусен антикоагулант, които представляват функционални тестове, измерващи времето, необходимо за съсирване на пробата на пациента, а за да се осъществи съсирването, те изискват наличието и действието на фосфолипиди. Изследванията на лупусния антикоагулант започват с изследване за установяване на удължаване на съсирването, най-често срещаното от които е PTT. След това трябва да се извършат потвърдителни изследвания, за предпочитане с метод, подобен на първоначалния скринингов анализ.
Допълнителните диагностични и потвърдителни тестове могат да включват RVVT (Russell viper venom time), PNP (platelet neutralisation procedure), KCT (kaolin clotting time) и/или хексагонален липиден неутрализационен тест.
Каква проба се изисква?
Венозна кръв.
Необходима ли е подготовка за теста?
Не.
Клинично приложение: Автоимунни заболявания, прекомерни нарушения насъсирването на кръвта, антифосфолипиден синдром, лупус.