Цистатин C (Cystatin C)

При здрави хора концентрацията на цистатин С в кръвта остава относително постоянна през целия живот. Ако функцията на бъбреците намалее, концентрацията му в кръвта се повишава.

Цистатин С е малък протеин, който се произвежда от всички клетки, които имат ядро (т.е. повечето клетки в тялото). При здрави хора той се произвежда и разрушава с постоянна скорост и се намира в различни телесни течности, като кръв, гръбначномозъчна течност и кърма.

Цистатин С се филтрира от кръвта чрез гломерулите, които представляват струпвания от малки кръвоносни съдове в бъбреците, пропускащи през стените си вода и разтворени вещества и отпадъци, като задържат кръвните клетки и по-големите протеини. Това, което преминава през стените на гломерулите, образува филтратна течност. Бъбреците реабсорбират цистатин С, глюкоза и други вещества от тази течност. Останалата течност и отпадъците се отвеждат до пикочния мехур и се отделят като урина. Реабсорбираният цистатин С се разгражда в бъбречните клетки и не се връща в кръвта.

Скоростта, с която се образува филтриращата течност, се нарича скорост на гломерулна филтрация (GFR), която е важен фактор за функцията на бъбреците. Намаляването на бъбречната функция води до намаляване на GFR, поради което от кръвта се изчиства по-малко цистатин С и концентрацията му се повишава.

В редки случаи високите концентрации на цистатин С в кръвта са резултат от повишено производство от клетките, а не от проблем с бъбреците, например при хора със свръхактивна щитовидна жлеза, при някои видове рак или при хора, приемащи стероидни лекарства.

Тъй като концентрациите на цистатин С се променят с промените в GFR, тестът за цистатин С може да се използва за оценка на бъбречната функция и оценка на GFR. По-често използваните кръвни тестове включват креатинин - страничен продукт от мускулния метаболизъм, и урея - страничен продукт от разграждането на протеините. Уреята е най-малко надеждният от тези тестове, тъй като се влияе от диетата и много други заболявания, а не само от бъбречни нарушения.  Креатининът е най-широко използваният, но се влияе от мускулната маса, количеството месо, което ядете, възрастта, расата и пола. Цистатин С се влияе в много по-малка степен от тези фактори. При хора с много висока или ниска мускулна маса оценките на GFR, основани на измервания на концентрацията на креатинина, няма да бъдат надеждни, за разлика от тези, основани на цистатин С.

Когато бъбреците функционират нормално, концентрацията на цистатин С в кръвта е стабилна, но при влошаване на бъбречната функция концентрацията започва да се повишава, често преди тази на креатинина. Това увеличение се случва с намаляването на GFR и обикновено се открива преди човек да има каквито и да било симптоми на бъбречно заболяване.

Креатининът и цистатин С могат да се използват самостоятелно или в комбинация, за да се изчисли приблизителната стойност на GFR. При изчисленията се взимат предвид расата, възрастта и полът, както и концентрациите, измерени чрез кръвния тест. Тази изчислена оценка на GFR е по-точен показател за бъбречната функция, отколкото само кръвните концентрации на цистатин С или креатинин.

Защо да се изследвате?

За да се оцени функцията на бъбреците при наличие или съмнение за бъбречно заболяване, но само при специфични обстоятелства, когато традиционните тестове за бъбречна функция са подвеждащи. Тестът се използва, за да се изчисли колко добре бъбреците са в състояние да филтрират отпадъчните продукти от кръвта.

Кога да се изследвате?

Когато лекарят подозира, че може да имате намалена бъбречна функция, но измерването на креатинина в кръвта не е надеждно поради специфични за вас обстоятелства. Той може да се измерва на интервали от време в продължение на по-дълъг период, за да се проследява бъбречната функция.

Каква  проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Клинично приложение: Бъбречни заболявания, диабет.

‍