Фелиноза (anti-Bartonella henselae) IgM

Bartonella henselae са малки, пръчковидни, плеоморфни, грам-отрицателни бактерии. Счита се, че домашната котка е едновременно източник и преносител на B henselae. Котките могат да заразят хората директно чрез одраскване, ухапване или облизване; или индиректно чрез преносител от членестоноги. Хората остават единственият гостоприемник, при който инфекцията с Bartonella води до значително заболяване.

Бартонелата прониква в организма през кожни отвори. Микроскопски лезиите на Bartonella изглеждат като закръглени струпвания, които се размножават бързо. Тези агрегати са маси от Bartonella бактерии. Оцветяването по Warthin-Starry показва, че организмите на Bartonella могат да се намират във вакуолите на ендотелните клетки, в макрофагите и между клетките в зоните на некроза. Понякога организмите се наблюдават в лумена на съдовете. Въпреки че кожните лезии са често срещани, дисеминирана тъканна инфекция с Bartonella е наблюдавана в кръвта, лимфните възли, далака, черния дроб, костния мозък и сърцето. B henselae се свързва с болестта на котешката драскотина (CSD), пелиозен хепатит (PH), бациларна ангиоматоза (BA) и ендокардит.

CSD започва като кожна папула или пустула, която обикновено се развива в рамките на една седмица след контакт с животно. Следва регионална лимфаденопатия, която е преобладаващата клинична характеристика на CSD. Окопната треска, която е била значителен проблем по време на Първата и Втората световна война, се характеризира с рецидивираща треска и силна болка в подбедриците. РН и синдромът на фебрилната бактериемия са синдроми, от които страдат пациенти със СПИН и пациенти, които са с отслабен имунитет. Докато окопната треска и CSD обикновено са самоограничаващи се заболявания, другите заболявания, свързани с Bartonella, могат да бъдат животозастрашаващи.

Интересът към B henselae напоследък се увеличава, тъй като се наблюдава повишено разпространение при пациенти със СПИН, при пациенти с трансплантации и при такива с потиснат имунитет.

Каква проба се изисква?

Венозна или периферна кръв.

Какво означават резултатите от теста?

РЕФЕРЕНТНИ СТОЙНОСТИ

Bartonella henselae

IgG: <1:128

IgM: <1:20

ТЪЛКУВАНЕ

Положителен имунофлуоресцентен анализ (IFA) на IgM (титър >1:20) предполага настояща инфекция с Bartonella henselae.

Положителният IgG (титър >1:128) предполага настояща или предишна инфекция. Увеличаването на титрите на IgG в серийни проби предполага активна инфекция.

Нормалните серумни проби обикновено имат титър на IgG по-малък от 1:128. Въпреки това при 5 до 10 % от здравите контроли се наблюдава титър на B henselae от 1:128. Серумите от здрави доброволци рядко показват титри от 1:256 или повече. Титрите на IgM в нормален серум обикновено са по-малко от 1:20. Не са наблюдавани титри на IgM 1:20 или повече в нормалната популация.

Молекулярно изследване на тъкани за нуклеинова киселина на видовете Bartonella се препоръчва в случаи на съмнение за ендокардит.

‍