Хлор (Cl; Chloride)

Хлорът е електролит. В комбинация с натрий той се среща в природата най-вече като "сол". Хлорът е важен за поддържането на нормалния киселинно-алкален баланс на организма и заедно с натрия - за поддържането на нормални нива на вода в организма. Той обикновено се увеличава или намалява в пряка зависимост от натрия, но може да се промени, без да настъпи промяна в натрия, когато има проблеми с твърде много киселини или основи в организма. Хлор се приема в организма чрез храната. По-голямата част от него се абсорбира от стомашно-чревния тракт, а излишъкът се отделя с урината. Нормалната концентрация в кръвта остава постоянна, с лек спад след хранене (защото стомахът произвежда солна киселина след хранене, използвайки хлор от кръвта).

Защо да се изследвате?

За да се определи дали има проблем с киселинно-алкалния (pH) баланс на тялото и за проследяване на лечение.

Кога да се изследвате?

Ако лекуващият лекар смята, че имате електролитен дисбаланс.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Специални изисквания за теста:

Сутрин, до 10:00 ч., на гладно. Да се предостави информация за провеждана субституираща терапия. Препоръчително е изследването да се извършва минимум 10 дни след последния прием на медикаменти, съдържащи хлорни соли.

Предназначение на теста

Изследването на хлора в кръвта, заедно с натрия, помага да се оценят проблемите с киселинно-алкалното равновесие в организма и да се проследи лечение.

Кога се назначава?

Изследването на хлоридите в кръвта може да бъде поискано, за да се подпомогне оценката на бъбречната функция и киселинно-алкалното състояние. То може да бъде назначено и ако сте в болница и получавате интравенозни (IV) течности. Ако нивото на натрия ви е необичайно, лекарят може да провери дали измерването на хлоридите се променя по същия начин. Това може да му помогне за насочване на лечението.

Клинично приложение: Ацидоза и алкалоза, болест на Адисон, синдром на Кушинг, хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, белодробни заболявания, бъбречни заболявания, диария.

‍