Калций (урина)

Калцият е един от най-важните минерали в организма, необходим за правилното функциониране на мускулите, нервите, сърцето, както и за съсирването на кръвта и образуването на костите. Около 99 % от калция се намира в костите, докато по-голямата част от останалия калций циркулира в кръвта. В кръвта приблизително половината от калция е "йонизиран" (или свободен) и е активен; останалата половина е свързана с протеини, като албумин, или е комплексирана с други съединения, като фосфат и бикарбонат, и е неактивна.

Най-често лабораториите съобщават стойност за "коригиран калций" (известен също като коригиран калций), която представлява измерената стойност на калция, коригирана с концентрацията на албумина. Това е така, защото необичайно високата или ниска концентрация на албумин може да промени общата концентрация на калций независимо от концентрацията на "йонизиран" (активен) калций. Следователно "коригираният калций" дава по-добра представа за "йонизираните" нива.

Защо да се изследвате за калций в урината?

За да се определи колко калций се отделя от бъбреците.

Приложение на теста

При лица с бъбречни, костни, паращитовидни или нервни заболявания или при наличие на симптоми на променени нива на калций. За да се оцени ефективността на лечението на хипо-/хиперкалциемия. И накрая, за проследяване на нивата при критично болни пациенти.

Каква проба се изисква?

Урина. Обикновено се назначава, когато концентрацията на калций в кръвта е повишена/понижена. Измерване на калций в урината може да бъде назначено и ако имате камъни в бъбреците.

Специални изисквания за теста:

24-часова урина се събира в добре измит съд. Съдът се съхранява на (2-8°C) до приключване на събирането. В деня, когато стартира събирането на диурезата, първата сутрешна урина се изхвърля. Всяка следваща порция се събира в същия съд до следващата сутрин в същия час. Събраната урина се размесва добре и се измерва точното количество в милилитри.

Какво означава резултатът от теста?

Високите количества калций в урината (хиперкалциурия) могат да доведат до образуване на кристали или камъни в бъбреците.

Клинично приложение: Заболяване на бъбреците; паращитовидните жлези