Перианален отпечатък (скочлента Ентеробиоза)

Перианалният отпечатък, взет с прозрачна скоч-лента, е метод за изследване, който се използва за диагностициране на ентеробиоза и тениаринхоза.

Как се взима пробата?

Парче прозрачна скоч-лента с дължина 5-8 см и ширина 2-2.5 см., се притиска плътно до перианалните гънки на пациента. След това лентата се залепва плътно върху чисто предметно стъкло с размери 26/76 мм. като се притиска добрe, за да се избегне образуването на въздушни мехури. По счоч-лентата не трябва да има остатъци от фекални маси. Така приготвеният материал може да се съхранява на стайна температура до транспортирането му в лабораторията за изследване.

(Използва се обикновено тиксо. Предметно стъкло може да бъде взето от лабораторията или закупено в аптека).

Специални изисквания за теста:

Материалът се взема сутрин, преди да е правен тоалет. Вечерта преди вземане на материала не трябва да се използват крем и козметични продукти.

Има ли нещо друго, което трябва да знам?

Поради непостоянната миграция на Enterobius vermicularis към пераналните гънки се препоръчва трикратно изследване, особено когато тестът се прави по клинични показания. Отпечатъците се вземат през интервал от 3 до 5 дни с цел изключване паузата в биологичния цикъл на празита. Чувствителността на еднократното изследване е едва 50%, докато при трикратното изследване нараства до 90%. Методът се използва за диагностика на:

Ентеробиоза (острица)

В перианалния отпечатък се доказват яйцата на паразита. По-рядко могат да се докажат и имагиналните (възрастните) форми на женските паразити, които през нощта мигрират до перианалната област.

Eнтеробиозата се причинява от Enterobius vermicularis - малък разделнополов нематод (кръгъл червей) с размери 9-12 мм. дължина за женските форми. В човека паразитира основно в горните отдели на дебелото черво и перианалните гънки. Ентеробиозата се предава по контактен път, основно чрез замърсени ръце, предмети и играчки. Яйцата на E. vermicularis остават инвазиоспособни във външната среда до 100 дни. Възприемчивостта е всеобща като рискови контигенти са децата и лицата в затворени колективи. Реинфекциите са чести, тъй като липсва имунитет след преболедуване. Инкубационния период е между 15-25 дни.

Тениаринхоза (говежда тения)

С този метод могат да се докажат и яйца на говеждата тения. Поради невъзможността да се постави точна етиологична диагноза на базата на морфологията на яйцата е задължително извършването и на други диагностични изследвания.

Тениаринхозата се причинява от Taeniarhynchus saginatus- плосък панделковиден червей (цестод) с дължина от 6-12 м. В жизнения си цикъл преминава през 3 биологични форми:

- полово зряла тения – която се развива в тънките черва на човека

- яйца - отделят от крайния гостоприемник (човека)

- ларвна форма (Cysticercus bovis) - представлява еднокамерно мехурче с размери около 0.5-1 см. Развива се в междинния гостоприемник - едър рогат добитък.

Човек се заразява перорално при консумация на цистицеркозно месо и месни продукти, които не са добре термично обработени. Животните се заразяват при поглъщане на яйца от човешки фекални маси, с които са контаминирани пасищата и водата. Инкубационния период е около 2.5- 3 месеца. Патогмоничен симптом е отделянето на проглотиди (членчета от тенията, с фекалните маси и активното им излизане от аналното отвърстие извън акта на дефекация. Най-честите усложнения са анемия и обтурационен илеус.

‍

‍