Q-треска (Coxiella Burnetii, Q-fever) IgM IIF

Coxiella burnetii, причинителят на Q-треска, е малка облигатна вътреклетъчна бактерия, която е разпространена повсеместно в околната среда. Заразяването става чрез аерозолна експозиция и обикновено причинява леко респираторно заболяване. Малък брой от тези остри случаи преминават в хронично състояние, което обикновено се проявява като ендокардит. Ако не се лекуват, случаите на ендокардит от Q-треска са фатални.

Q треската е силно заразно заболяване и затова изолиране на причинителя се допуска само в референтни лаборатории. Въпреки че причинителят може да се докаже с молекулярно-биологични методи, серологичната диагностика е много по-удобна и приложима за тази инфекция. Имунофлуоресцентните методи се считат за най-надеждни и чувствителни и са референтни за диагностициране както на остра, така и на хронична Q треска. За трите класа антитела е възможна оценката за фаза 1 и 2, което позволява разграничаването на остра или хронична Q треска. Извършват се следните изследвания за диагностика на Q треска :

Скринингови изследвания:

- изследване на антитела от клас IgM към Coxiella burnetii фаза II по метода хемилуминисценция (CLIA).

- изследване на антитела от клас IgG към Coxiella burnetii фаза II по метода хемилуминисценция (CLIA).

Потвърдителни техники и тестове за стадиране на инфекцията:

- изследване на специфични антитела от клас IgG (фаза I и фаза II) към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).

- изследване на специфични антитела от клас IgM (фаза I и фаза II) към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).

- изследване на специфични антитела от клас IgA (фаза I и фаза II) към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Клинични прояви на C.burnetii инфекцията: Фебрилитет, атипична пневмония, грануломатозен хепатит, ендокардит, неврологични прояви (енцефалит, менингоенцефалит), остеомиелит.

‍

‍

‍

‍

‍