Анти-TSH рецепторни антитела (TRAb; Anti-TSH receptor antibodies)
сектор Клинична лаборатория
сектор Клинична лаборатория
Условия за вземане: Сутрин до 11ч. Изследването не се провежда при пациенти на лечение с хепарин натрий.
Ендокринология
Тиреоидна функция
Тиреоидна функция
С тези тестове се установява наличието и се измерва количеството на специфични тиреоидни автоантитела в кръвта. Тези автоантитела се развиват, когато имунната система на човека погрешно разпознава компонентите на щитовидната жлеза или протеините на щитовидната жлеза като чужди (несамостоятелни). Те могат да доведат до хронично възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит), увреждане на тъканите и нарушаване на функцията на щитовидната жлеза.
Основните хормони, които щитовидната жлеза произвежда (тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3)), са от жизненоважно значение за регулиране на скоростта, с която човек използва енергия. Организмът има система за обратна връзка, която използва тиреостимулиращия хормон (TSH), за да подпомага включването и изключването на производството на тиреоидни хормони и да поддържа стабилно количество на тиреоидните хормони в кръвта. Когато тиреоидните антитела се намесват в този процес, това може да доведе до хронични състояния и нарушения, свързани с недостатъчно количество тиреоидни хормони или прекомерно количество тиреоидни хормони. Хипотиреоидизмът може да причини симптоми като повишаване на теглото, умора, гуша (увеличена щитовидна жлеза), суха кожа, косопад, непоносимост към студ и запек. Хипертиреоидизмът може да причини симптоми като изпотяване, ускорен сърдечен ритъм, тревожност, треперене, умора, затруднен сън, внезапна загуба на тегло и изпъкнали очи.
Защо да се изследвате?
За да се подпомогне диагностицирането и наблюдението на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза и да се разграничат от други форми на тиреоидит и заболявания на щитовидната жлеза; за да се насочат решенията за лечение.
Кога да се изследвате?
Ако имате увеличена щитовидна жлеза (гуша) и/или ако другите функционални тестове на щитовидната жлеза (като свободен Т3, свободен Т4 и TSH) показват дисфункция на щитовидната жлеза; ако има клинични признаци, които предполагат заболяване на щитовидната жлеза; при някои пациенти със свързани автоимунни заболявания
Каква проба се изисква?
Венозна кръв.
Необходима ли е подготовка за теста?
Не.
Кога се назнача?
Изследването на тиреоидни антитела може да се използва за изследване на причината за увеличена щитовидна жлеза (гуша) и/или да се извърши като последваща мярка, когато резултатите от други изследвания на щитовидната жлеза (като свободен Т3, свободен Т4 и/или TSH) показват признаци на дисфункция на щитовидната жлеза. Изследването на антитела се изисква главно, за да се помогне за диагностицирането на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и за отделянето му от други форми на тиреоидит и заболявания на щитовидната жлеза.
Тестове за тиреоидни антитела могат да бъдат поискани също така, ако лице с известно, несвързано с щитовидната жлеза заболяване , като системен лупус еритематозус (СЛЕ), ревматоиден артрит или пернициозна анемия, развие симптоми, които предполагат засягане на щитовидната жлеза. Това засягане може да се появи по всяко време на протичането на другото(ите) заболяване(я).
Клинично приложение: Заболявания на щитовидната жлеза, Болест на Грейвс, Тиреоидит на Хашимото, Автоимунни разстройства.