СУЕ (ERS)
Скрост на утаяване на еритроцитите.
Скрост на утаяване на еритроцитите.
EDTA. Кръвна проба може да се вземе по всяко време на деня, преди или след хранене.
Хематология
Общ профил
Общ профил
СУЕ (ESR) е изследване, известно още като скорост на утаяване на еритроцитите.
Защо да се тествате?
За откриване и проследяване на активността на възпаление, като помощно средство при диагностицирането на основната причина.
Кога да се изследвате?
При съмнение за заболяване, което причинява възпаление, и в помощ на диагностициране и проследяване хода на това заболяване, особено темпорален артериит или ревматична полимиалгия.
Какво се изследва?
СУЕ (ESR) е косвена мярка за степента на възпаление в организма. Изследването измерва скоростта на утаяване (седиментация) на еритроцитите (червените кръвни клетки) във висока, тънка епруветка с кръв. Резултатите се отчитат като колко милиметра чиста плазма има в горната част на колоната след един час. Обикновено еритроцитите падат бавно, като оставят малко чиста плазма. Повишените нива на някои протеини в кръвта (като фибриноген или имуноглобулини, които се увеличават при възпаление) водят до по-бързо падане на червените кръвни клетки, което увеличава СУЕ (ESR).
Предназначение на теста
ESR е лесен, евтин, неспецифичен тест, който се използва за диагностициране на състояния, свързани с остро и хронично (т.е. краткотрайно или дълготрайно) възпаление, включително инфекции, рак и автоимунни заболявания. За СУЕ (ESR) се казва, че е неспецифичен, защото увеличенията не казват на лекаря къде точно е възпалението в тялото или какво го причинява, а също и защото може да бъде повлиян от други състояния освен възпалението. Поради тази причина СУЕ (ESR) обикновено се използва в комбинация с други изследвания.
СУЕ (ESR) е полезен при диагностицирането на две специфични възпалителни заболявания - темпорален артериит и ревматична полимиалгия. Високата СУЕ е един от основните резултати от теста, използван за потвърждаване на диагнозата. Тестът се използва и за проследяване на активността на заболяването и отговора към терапията при двете заболявания. Той е много важен и за проследяване на активността на основното заболяване, причиняващо възпаление, и последващия отговор на лечението.
Клинично приложение: Автоимунни заболявания, ревматоиден артрит (РА), остеоартрит, цeлиакия, лупус,синдром на хроничната умора, ювенилен идиопатичен артрит.