TAT (Anti-Tg Ab)

Основните хормони, които щитовидната жлеза произвежда (тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3)), са от жизненоважно значение за регулиране на скоростта, с която човек използва енергия. Организмът има система за обратна връзка, която използва тиреостимулиращия хормон (TSH), за да подпомага включването и изключването на производството на тиреоидни хормони и да поддържа стабилно количество на тиреоидните хормони в кръвта. Когато тиреоидните антитела се намесват в този процес, това може да доведе до хронични състояния и нарушения, свързани с недостатъчно количество тиреоидни хормони или прекомерно количество тиреоидни хормони. Хипотиреоидизмът може да причини симптоми като повишаване на теглото, умора, гуша (увеличена щитовидна жлеза), суха кожа, косопад, непоносимост към студ и запек. Хипертиреоидизмът може да причини симптоми като изпотяване, ускорен сърдечен ритъм, тревожност, треперене, умора, затруднен сън, внезапна загуба на тегло и изпъкнали очи.

С този тест се установява наличието и се измерва количеството на тиреоглобулиновите антитела в (TgAb). Изследването се използва като част от наблюдението на лечението на рак на щитовидната жлеза. Тези антитела са налични и при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Изследването не е толкова надеждно, колкото TPOAb при изследване за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.  Тиреоглобулиновите антитела, заедно с нивата на тиреоглобулина, се използват на редовни интервали след лечение на рак на щитовидната жлеза. Наличието на тиреоглобулинови антитела може да повлияе на теста за тиреоглобулин, който също се изследва като туморен маркер.

Защо да се изследвате?

За да се подпомогне диагностицирането и наблюдението на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза и да се разграничат от други форми на тиреоидит и заболявания на щитовидната жлеза; за да се насочат решенията за лечение.

Ако бременна жена има известно автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (като тиреоидит на Хашимото или болест на Грейвс) или има друго и има съмнение за засягане на щитовидната жлеза, тогава може да се поиска изследване на едно или повече от тиреоидните антитела в началото и след това отново към края. Тези тестове се използват, за да помогнат на лекаря да определи дали бебето може да е изложено на риск от дисфункция на щитовидната жлеза, тъй като тиреоидните антитела могат да преминат през плацентата и да причинят хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм при плода или новороденото.

Изследване на тиреоидни антитела може да бъде поискано и при изследване за безплодие.

Кога да се изследвате?

Ако имате увеличена щитовидна жлеза (гуша) и/или ако другите функционални тестове на щитовидната жлеза (като свободен Т3, свободен Т4 и TSH) показват дисфункция на щитовидната жлеза; ако има клинични признаци, които предполагат заболяване на щитовидната жлеза; при някои пациенти със свързани автоимунни заболявания

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Как се използва?

Изследването на тиреоидни антитела може да се използва за изследване на причината за увеличена щитовидна жлеза (гуша) и/или да се извърши като последваща мярка, когато резултатите от други изследвания на щитовидната жлеза (като свободен Т3, свободен Т4 и/или TSH) показват признаци на дисфункция на щитовидната жлеза. Изследването на антитела се изисква главно, за да се помогне за диагностицирането на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и за отделянето му от други форми на тиреоидит и заболявания на щитовидната жлеза.

Тестове за тиреоидни антитела могат да бъдат поискани също така, ако лице с известно, несвързано с щитовидната жлеза заболяване, като системен лупус еритематозус (СЛЕ), ревматоиден артрит или пернициозна анемия, развие симптоми, които предполагат засягане на щитовидната жлеза. Това засягане може да се появи по всяко време на протичането на другото(ите) заболяване(я).

Клинично приложение: Заболявания на щитовидната жлеза, болест на Грейвс, тиреоидит на Хашимото, автоимунни разстройства.

‍