Венозна кръв
Генетика
Фармакогенетика
Фармакогенетика
Около 50% от инцидентите на кървене при употреба на Sintrom се случват през първите 90 дни след започване на лечението. В клиничната практика постигането на стабилен INR в началото на лечението е свързано с емпирично дозиране и изисква чести кръвни проби, за да се избегнат потенциално ниски или високи нива на INR. При определени групи пациенти рискът от кървене е толкова висок, че те не получават Sintrom, въпреки потенциалните ползи за тях от това лечение.
Лекарствен метаболизъм: Цитохром Р450 CYP2C9
Sintrom е високоефективен медикамент, блокиращ витамин К зависимото кръвосъсирване. Първата фаза на метаболизма на Sintrom е зависима предимно от CYP2C9. Вариациите в гена, кодиращ този цитохром, повлияват предимно скоростта, с която Sintrom се деактивира в организма, респективно необходимата поддържащата доза. Различните варианти в този ген могат да доведат до следните проблеми:
- необходимо е повече време за постигане на стабилен INR
- пациентите са изложени на увеличен риск от кървене
- възможно е да са необходими по-ниски дози Sintrom за постигане на терапевтични нива на INR
Лекарствен отговор: Витамин К епоксид редуктазен комплекс (VKORC1)
VKORC1 е отговорен за преминаването на витамин К от окислено в редуцирано състояние, което пък е необходимо за началните стъпки в каскадите на кръвосъсирването. Липсата на редуциран витамин К потиска значително кръвосъсирването. Sintrom блокира този ензим, а различните вариации в гена VKORC1 обуславят индивидуалните различия в повлияването от различни дози Sintrom.
При пациенти с определени варианти на VKORC1 може да се наблюдава:
- увеличен риск от кървене
- необходимост от по-ниски дози Sintrom за постигане на терапевтичен INR
Смята се, че CYP2C9 и VKORC1 са отговорни за около 40% от индивидуалните различия при дозирането на Sintrom. Други важни фактори са възрастта, диетата, височината и теглото на пациентите и възможните лекарствени взаимодействия.
Чрез този генетичен тест се улеснява определянето на точната поддържаща доза.
Диагностичен обхват: Терапия със синтром
Диагностичен метод: Секвениране по Sanger
Вид проба: Венозна кръв
Срок за издаване на резултат: 5-10 работни дни
Клинично приложение: Дозиране на синтром.